Поезија Анђелка Заблаћанског



Анджелко Заблачански


Анджелко Заблачански | ЧОВЕК И ЖЕНА

Човек се нуждае от жена
За да я види в зеницата на изтока
И без страх
В нейните въздишки
Да се завърти като вятърна мелница.
А в своя дълбок дъх
Да поеме пулсирането на нейните платна.

Човек се нуждае от жена
Нея в своята зеница да оглежда
И без страх
В усмивката си
Най-съкровените си мисли да покаже
А тя в неговите битки
Да посее семената на вярата, покрити с капчици роса

Човек се нуждае от жена
Своята зеница в нейната длан да пусне
И без страх
Със затворени очи стъпката й в своята да открие
И тя по стъпките му
кървавата и груба дълбина на Душата му да разбере.

•Превод Стана Апостолова