Поезија Анђелка Заблаћанског



Анджелко Заблачански


Анджелко Заблачански | СТРАСТНА НОЩ

Къпя в твоя дъх желание страстно
Пръстите ми бродят в мъгла по пътя
В крясъка ще видя като звезда ясна
голото ти тяло, моят копнеж смутен

Моят копнеж смутен те пие със устни,
дланите ми чуват в снагата ти песен
По тебе разказвам за древното чувство
прехласнат в гласа ти – в тишина унесен.

В тишина унесен… Слиза по гръбнака
гласът ти – потича във лудите вени.
Сънят ни налазва, долавяме всяка
въздишка на гърди в гръдта ми опрени.

В гръдта ми опрени – небето ми свалят,
огрява лъч слънце посред нощ върху ни,
а бурни талази нарастват и галят…
И нов живот ражда дъхът помежду ни.

•Превод Стана Апостолова